Как да разширите знанията и да разпалите интереса му
Момиченце мачка лист хартия с ръце. Снимка: Shutterstock
Детето усилено трие с гума листа, той изтъняваи в един момент зейва дупка – къса се. Възниква въпросът: „Защо е толкова крехка? От какво е направена, щом е толкова лесно да се къса?“
За да отговорим, е достатъчно да обясним, че хартията всъщтост е цял килим от фини влакна, които са стабилно вплетени едно в друго, ако не се опитваме да ги разделим и не ги дърпаме твърде силно, разказва Татяна Менщикова.

Дете мачка лист хартия с ръце. Снимка: Shutterstock
Хартията се прави от дърво или други растителни материали. Дървесният ствол се състои от множество дълги влакна, които образуват здравата „армировка“ на ствола.
Във фабриката дървото се смила , смесва се с вода и се навива на тънък слой. В този слой влакната се преплитат и свързват, след което изсъхват и се превръщат в лист хартия.
Ако детето се вгледа от близо или погледне под лупа, ще види, че не е гладка: има плетеница от нишки.
Ако листът не се мачка силно, тези нишки се държат заедно. Но веднага щом започнем да дърпаме в различни посоки, се появяват микропукнатини. Влакната не могат да издържат на напрежението и започват да разкъсват връзките си. Първо най-слабите се късат, след това съседните и накрая листът се разкъсва.
Ето защо хартията изглежда крехка: тя е тънка, а влакната ѝ са много по-къси и по-фини от, да речем, тези на плата.
Нишките на плата, например, са плътно сплетени и често са изработени от издръжливи материали, докато влакната на хартията просто се пресоват и залепват. Ако напрежението стане твърде голямо, този „килим“ от влакна се разпада.
Понякога детето забелязва, че хартията се къса по-лесно в едната посока и по-трудно в другата. Това е истина: по време на производството влакната са склонни да се разтягат в едната посока и листът се огъва по-лесно в тази посока.
Като разглежда и пробва хартията на опъване, детето може да усети, че тя има своя собствена „структура“, дори и да е невидима.

Дете пише и мачка листовете хартия. Снимка: Shutterstock
Полезно е да сравним хартията с паяжина или тънко тъкано килимче.
Можете да вземете памучна вата или тънка салфетка и да покажете, че и тя е изградена от влакна. Ако дърпате леко, нищо не се случва. Ако дърпате по-силно, влакната започват да се разкъсват. Същото се случва и с хартията, само че тя е по-плътна и гладка на допир.
Може да помолите детето да разкъса парче дебел картон и тънка салфетка. И двете са направени от подобни влакна, но картонът е по-дебел, с много слоеве влакна, което изисква повече сила.
По този начин хлапето ще види, че устойчивостта е по-скоро въпрос на дебелина и плътност.
Когато детето попита защо хартията се къса, най-добре е да не отговаряте „защото е тънка“, а да разширите познанията и да разпалите интереса му.
Кажете му: „Хартията е направена от много тънки влакна, като килим от нишки. Ако дърпаш твърде силно, нишките се разкъсват и хартията се разкъсва.“
Това обяснение дава на детето усещането, че светът е структуриран логично.
Нека хлапето дори разгледа и пробва качествата на хартията. Нека се опита да я смачка , разтегли и разкъса в различни посоки. Така ще се почувства като малък изследовател.
Ако детето е по-голямо, можете да добавите, че има различни водове хартия, с различна здравина: обикновената офис хартия се къса лесно, докато банкнотите или специалната опаковъчна хартия, например, съдържат различни влакна, които ги правят по-здрави.
Важно е да насърчавате любопитството: подобни въпроси са чудесен начин да покажете, че дори най-обикновените неща, като лист хартия, имат интересна структура и се подчиняват на ясни закони.
Така детето се учи не само да използва предмети, но и да търси обяснение как „работят“.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари